Петър Пенчев Свеча Свещта

Красимир Георгиев
„СВЕЩТА” („СВЕЧА”)
Петър Пенчев Петров (р. 1942 г.)
                Болгарские поэты
                Переводы: Нина Цурикова, Владимир Нехаев


Петър Пенчев
СВЕЩТА

Гори свещта – най-ням свидетел
на нашите любовни нощи.
Петната светли галят ни по гърбовете,
а пукането сякаш ни подсказва: още, още!

Тя няма да изкаже за пари
за страстните въздишки и утехи.
От срам едва ли тук ще изгори,
телата ни в екстаз когато гледа слети.

На омаломощения ти поглед под ресниците
ще подари от своя блясък нежен
и под огъня бенгалски на искрите си
ще огрее бъдещите ни надежди.

Гори свещта – попива наш`та тайна –
в блаженство как оставаме без сили.
Тя знае – нашата Любов не е случайна,
и не изгаря тя, докато гори фитилът.


Петр Пенчев
СВЕЧА (перевод с болгарского языка на русский язык: Нина Цурикова)

Горит свеча, как наш немой свидетель
Любви и нескончаемых ночей,
И отражает тени в тусклом свете,
Чтоб страсти разгорались горячей.

Горит. И пламя, с теменью не споря,
Трепещет от невидимых страстей
И от смущенья лишь чуть-чуть невольно
Слабеет при сплетенье наших тел.

Глаза твои укрыли блеск в ресницах,
Сползает с плеч неслышно шёлк одежд.
Огнём бенгальским свет свечи лучится,
Теплом согретый будущих надежд.

Гори, свеча, питайся нашей тайной,
Блаженством, что оставило без сил!
Любовь, ты знаешь, наша не случайна
И не сгорит, пока горит фитиль.


Петр Пенчев
СВЕЧА (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Нехаев)

Горит свеча – единственный свидетель
Нашей любовной сладостной ночи.
Изгибы нежные твои она осветит,
Подскажет нам: еще, еще!.. гори!

Она не требует оплаты за сияние,
За страсти, вздохи наши, шепот, тихий смех.
Горит себе, наш освещая грех,
И наших тел экстазное слияние.

Ты восхитительно взглянула сквозь ресницы
И подарила нежный отблеск глаз,
Огонь бенгальский будто заискрился,
Надеждой греет будущее нас…

Горит свеча – и прячет нашу тайну –
В блаженстве мы останемся без сил.
Свеча, ведь, в курсе – встреча не случайна,
И не сгорит Любовь, пока горит фитиль…